София
Земеделците и селскостопанските производители ликуват, след като от години апелират да стартира втори национален търг за земи и на него да се пуснат за продан абсолютно всички малки и средни ниви, от които сега губи секторът, държавата и обществото
В сутрешния блок на bTV тази сутрин водещите представители на земеделския сектор у нас излязоха с официално становище в подкрепа на обявения търг за продажба на земи по Държавния поземлен фонд. Експертите коментират, че това ще е вторият национален търг след приетия от СДС Закон за собствеността и ползването на земеделска земя през 1991 г.
Председателите на най-големите земеделски организации – Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, Асоциацията на земеделските производители и Асоциацията на собствениците на поименни компенсационни бонове апелират за старта на този търг от 2010 г.
„Знаем за този търг от две години, бил е повод на множество дискусии с Министерството и регионалните дирекции”, коментират от бранша.
Сега е най-правилният момент търга да се случи, защото интересът към покупката на земи е в своя пик, заради наближаващия нов програмен период на ЕС. „Тези земи трябва да бъдат продадени до 2013 г. като част от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), за да бъдат включени в следващия програмен период на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз за 2014-2020 г. Така за тях секторът ни ще получи по предварителни сметки 30 млн. лева, а ползите от това за всички са факт, който никой не може да обори”, споделят представителите на асоциациите.
Обявените от Министерството на земеделието 150 000 дка земи са последните, които три поредни правителства не са успели да продадат или отдадат под аренда, след провеждането на множество областни и общински търгове през последните 10 години. „Тези земи представляват едва 5% от Държавния поземлен фонд. Те са пустеещи и малки парцели, които от години опитваме да продадем, но не представляват инвестиционен интерес, защото са 8-ма и 9-та категория”, коментират от министерството. Повечето от тези земи са около или по средата на частни земеделски земи, на които се отглеждат трайни насаждения или има ферми и стопанства. Тези държавни земи сега пустеят и никой не иска да ги вземе под наем за 3 или 5 години, защото инвестициите в трайни насаждения са изключително големи, а тези срокове много малки. Сега обаче се пускат наведнъж абсолютно всички тези земи, които реално не се стопанисват. От това овощарите, животновъдите и земеделците в страната ликуват, защото ще могат да участват в търга и чрез него да закупят тези земи, които сега само им пречат, за да ги облагородят и използват за разширяване на своя бизнес. Освен за развитие на селското стопанство, „изчистването” на тези земи ще се отрази и на обикновените хора, категорични са в сектора.
Крайните цени на жизненоважни продукти могат значително да спаднат до няколко години. Сред тях за хлябът, млякото, месото и редица други. Също така се предвижда да бъдат открити много нови работни места, с което да се стимулира намаляването на безработицата и то в региони с изключително високи проценти на такава. По данни на Министър Мирослав Найденов близо 80 млн. лева ще са преките и косвени приходи от този търг, но не за министерството, а за обществото.
Законът приет през април 1991 г. от 78-ото правителство на България не предвижда друг начин за продажба на тези земи, а притежателите на компенсационни бонове и земеделците от години чакат държавата да „изчисти” тези пустеещи ниви, за да може секторът да ги върне в обръщение. Министърът акцентира, че търгът е изцяло законосъобразен, позовавайки се на Закона за собствеността и ползване на земеделска земя. В него е заложено, че министърът на земеделието организира търгове и с Правилника за приложение и специална наредба се урежда редът за закупуване на земя от Държавен поземлен фонд на собственици на компенсаторните бонове. „Собствениците на бонове могат да участват в търговете като продадат земите, като при всички случаи при номинал от около 0,80 лв. това ще донесе печалба. Несправедливостта ще бъде поправена, защото емитирането е било на номинал 1 лв.“, допълни още той.
/КРОСС/